Почти всяка насочвана ракета се състои от едни и същи функционални участъци, обикновено в този ред от носа до опашката:
- Търсач: сензора в носа, който открива целта — радарна антена (активна или полуактивна), IR детектор, SAL детектор или комбинация. Не всяка ракета има такава: ръководени от команди и лъчисти ракети се управляват отвън.
- Ръководство: изчислителното ядро, което изчислява командите за управление от информацията за сеяча и/или връзката с данните (Методи на ориентиране).
- Автопилот: Превежда желаните корекции на курса до действителните резултати на руля и поддържа ракетата стабилна (гирос, акселерометри).
- Бойна глава: Предимно фрагментация на взрива; проникване в големи цели или бункери.
- Fuze: определя момента на детонацията. В допълнение към контактни възпламенители, изпарение на близостта: мини-радиар или лазер, който избухва по време на най-близкия подход — директно прилагане на технологията CW/Dopler (Радари с постоянна вълна).
- Задвижване: ракетен двигател (бост, вероятно подсилен) или въздушнодишащ двигател за крилати ракети.
- Контролен раздел: Контролни равнини (канарди, перки на опашката) и/или вектор на тягата, извършващи изчислените корекции.
Значение на ЗВ
Всеки раздел е потенциална целева точка: Търсачът е подвеждащ (пламъци, плява, DRFM), връзката с данни за заглушаване, задействане или подтискане на фузата на близостта, а автопилотът може да бъде "запитан" с твърда маневра в точното време (ракетата има ограничен енергиен бюджет).