Разбирате ли тази концепция, тогава разбирате защо ГНСС е конфитюр и как се защитава. Полученият сигнал за ГНСС е по-слаб от топлинния шум от самия приемник — обикновено около −160 dBW, около 20–30 dB под шумовия под. Вие дори не чувате сигнала; ГНСС все още работи. Как?
От депозиране: приемникът умножава входящия сигнал с местно копие на кода PRN (Кодове и сигнали) и интегрира. Истинският сигнал, който носи точно този код, последователно добавя остър връх; шум и сигнали далеч без тези кодови ресурси. Печалбата от това се нарича печалба от обработка — точно същият принцип като импулсната компресия и импулсната интеграция на радара (Интеграция на импулса).
печалба от обработка (dB)10(БКод / Бдати)
БКод = широчина на честотната лента на кода за разпространение, Bдати = честотна лента на навигационното съобщение (~50 bps)
C/A... 43 dB; P(Y) и M (10× по-бързо)
Две последствия за останалата част от главата:
- Слабостта: Обработването е голямо, но ограничено. Жалко, че сигналът само трябва да вдигне повече от това ~43 dB над шума, за да удави разпространението. Тъй като GNSS сигнала вече е толкова слаб, той успява с невероятно малко мощност (Основната уязвимост до Заглушаване на ГНСС).
- Силата: Колкото по-бързо е кодът (P/M), толкова по-голяма е печалбата от обработката и е нужна повече мощност. Затова военните кодове са по-здрави. — Не чрез магия, а чрез честотна лента.